Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Его  »  Преодоляване на егото  »  Кой мислите че сте

Кой мислите че сте

Кой мислите че сте

Усещането за това, кой сте, определя какво възприемате за свои потребности и какво има значение за вас в живота - а онова, което има значение за вас в живота, притежава властта да ви разстройва и обърква. Можете да използвате така формулираното определение като критерий, за да разберете доколко познавате себе си. Това, което има значение, не е задължително онова, което казвате или в което вярвате, а което действията и реакциите ви разкриват като важно за вас. Така че е добре да си зададете въпроса: кои са нещата, които ме разстройват и объркват? Ако дребни неща притежават властта да ви разстройват, значи този, който мислите, че сте, е именно такъв: дребнав. И несъзнателно ще се възприемате като такъв. Какво представляват дребните неща? В крайна сметка се оказва, че всички неща са дребни, понеже са преходни.

Възможно е да кажете: „Знам, че съм безсмъртен дух" или „Уморих се от този луд свят; единственото, което желая, е известно спокойствие" - и ето че телефонът иззвънява. Лоши новини: срив на борсовия пазар; сделката, която се опитвате да сключите, най-вероятно ще пропадне, откраднали са ви колата; тъща ви пристига; пътуването е отменено; партньорът ви ви напуска; те искат още пари; казвате на себе си, че вината е ваша. Внезапно у вас се надига вълна от гняв, от тревога. Гласът ви става груб: „Не мога повече да понасям това!" Вие обвинявате и упреквате, нападате другите, защитавате се, оправдавате се; и всичко това протича на автопилот. Има нещо, което е очевидно много по-важно за вас в настоящия момент от вътрешния ви мир, за който преди минутка си мислехте, че е всичко, от което се нуждаете. Оказва се, че вече не сте безсмъртен дух. Сделката, парите, договорът, загубата или заплахата от загуба са много по-важни. За кого? За безсмъртния дух, който твърдяхте, че сте? Не, за „мен". За онова дребно мен, което се стреми да получи сигурност или себеосъществяване чрез преходните неща, и се тревожи или гневи, защото не получава исканото. Е, поне сега вече знаете кой мислите, че сте.

Ако покоят е наистина това, което желаете, тогава ще изберете покоя. Ако покоят има за вас по-голямо значение от всичко друго, и ако наистина се смятате за дух, а не за дребно аз, то ще останете нереагиращи и напълно осъзнати дори срещу предизвикващи ви хора или ситуации. Ще приемете незабавно моментната ситуация и по този начин ще станете едно с нея вместо да се отделяте от нея. И тогава от вашата осъзнатост ще се роди отговор. Това, което наистина сте (съзнателността), а не това, което мислите, че сте (дребното аз), ще отговори. Отговорът ще бъде мощен и ефикасен, и няма да превърне нито човек, нито ситуация във враг.

Светът винаги прави така, че да не можете да се залъгвате дълго време кой сте - той винаги ви показва нещата, които наистина имат значение за вас. Как реагирате на хора и ситуации, най-вече когато те ви предизвикат, е най-добрият индикатор за това колко дълбоко познавате себе си.

Колкото по-ограничено, по-тясно е его виждането ви за себе си, толкова по-пълно ще вникнете, ще се съсредоточите и ще реагирате на его-ограничеността. несъзнателността на другите. Техните „грешки" или това, което възприемате като техни грешки, ще се превърне за вас в идентичност на тези хора. Това означава, че вие ще виждате в тях единствено егото им, и така ще укрепите и собственото си его. Вместо да гледате „през" егото на другите, ще гледате самото его. Кой гледа егото им? Вашето его.

Крайно несъзнателните хора изживяват собственото си его посредством неговото отражение у другите. Когато осъзнаете, че това, на което реагирате у другите, го има също така и у вас (понякога - само у вас), значи вече започвате да осъзнавате собственото си его. На този етап може да осъзнаете и че това, което правите на другите, всъщност го правите на себе си. И ще престанете да гледате на себе си като на жертва.

Вие не сте егото, така че когато осъзнаете егото у вас, това не означава, че знаете кой сте, а означава само, че знаете кой не сте. Ала именно знаенето кой не сте премахва най-голямото препятствие по пътя към истинското познаване на себе си.

Никой не може да ви каже кой сте. Защото това ще бъде още едно понятие - съответно няма да може да ви промени. Кой сте вие не се нуждае от убеждения. Всъщност всяко вярване или убеждение е пречка по пътя ви. Кой сте не се нуждае дори от това да съзнавате кой сте вие, тъй като вече сте, който сте. Ала без осъзнаването кой сте не може да просветне в света. Кой сте ще си остане в неизявеното, което, разбира се, е вашият истински дом. И тогава ще изглеждате като бедняк, който не знае, че има банкова сметка от 100 милиона долара и богатството му остава непроявен потенциал.

Изобилието

Кой мислите, че сте, е тясно свързано и с това по какъв начин се виждате застрашени от другите. Много хора се оплакват, че останалите не се отнасят с тях достатъчно добре. „Не ме уважават, не ми обръщат внимание, не ме признават - казват те. - Приемат ме за даденост, не за някого, с когото трябва да се съобразяват." Когато хората са любезни, те ги подозират в скрити помисли. „Другите искат да ме манипулират, да се възползват от мен. И никой не ме обича."

Този, който мислят, че са, е: „Аз съм едно нуждаещо се „малко аз", чиито нужди никой не желае да задоволи". Това базисно погрешно възприемане на „кой съм" създава дисфункция във всички техни отношения. Те вярват, че не могат да дадат нищо на света или на другите, както и че светът или другите не им дават това, от което се нуждаят. Цялата им действителност се основава на едно илюзорно усещане кои са. То саботира ситуациите, в които се озовават, опетнява всичките им отношения с другите хора. Ако мисълта за липса - била тя липса на пари, на признание или на любов - е част от това, кой мислите, че сте, винаги ще усещате загуба. Вместо да признаете всичко добро, което вече го има в живота ви, вие изобщо няма да го забелязвате и ще мислите непрекъснато само за загубата. Признаването на доброто, присъстващо в живота ви, е в основата на всяко изобилие, факт е, че когато си мислите, че светът се отдръпва от вас, всъщност вие се отдръпвате от света. Отдръпвате се от него, защото дълбоко в себе си се смятате за незначителни и следователно нямате какво да дадете на другите.

Опитайте това няколко седмици и вижте как то променя вашата действителност: всеки път, когато си мислите, че хората не ви дават нещо - похвала, добра оценка, помощ, любяща загриженост и т. н., - дайте им го вие. Нямате ли го? Ами постъпвайте така, все едно, че го имате, и то ще дойде. И тогава, веднага щом започнете да давате, ще започнете и да получавате. Не можете да получите това, което не давате. Потокът навън предопределя потока навътре. Всичко, което мислите, че светът не ви дава, вие вече го имате. Това включва и изобилието. Законът, че потокът навън предопределя потока навътре, е изказан от Иисус със следните разтърсващи думи: „Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви..

Източникът на изобилието не е извън вас. Той е част от „кой сте". Започнете, като най-напред признаете и осъзнаете изобилието извън вас. Забележете пълнотата на живота около вас. Топлината на слънцето, галеща кожата ви, красивите цветя пред цветарския магазин, отхапването на парче сочен плод, изобилието на небесен дъжд. Пълнотата на живота е на всяка крачка. Забелязвайки тази изобилна заобикаляща ви пълнота, вие се пробуждате, за да забележите вътрешното, спящо във вас изобилие. Нека то се излее навън. Когато се усмихнете на непознат, това вече е поток енергия навън. Ставате „даващ". Често се питайте: „Какво мога да дам; как да помогна на този човек, на тази ситуация?" Не е нужно да притежавате нещо, за да се чувствате изобилни, макар че ако във вас има постоянно усещане за изобилие, нещата почти сигурно ще потекат към вас. Изобилието идва само при онези, които вече го имат. Това сякаш звучи несправедливо, но ако внимателно го обмислите, ще видите, че не е така. Това е универсален закон. И изобилието, и оскъдицата са вътрешни състояния, които се проявяват като ваша действителност. Иисус казва същото със следните думи: "Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има".

Рейтинг: 4.6/5 на базата на 5 оценки
прегледи 10728

Препоръчани продукти

Коментари за Кой мислите че сте

  1. .

    Внимателно прочетох няколко статии, тук и там за егото. Тази вечер се тормозих от един филм, който гледах по телевизията, беше ми супер странен и реших да разгледам, какво са писали хората за егото, понеже и във филма стана въпрос за това. Преди да оставя впечатлението си обаче, е хубаво да знаете нещо за мен. Аз съм на 32, лекар съм, като дете, до към 17-18 годишна възраст имах сериозни семейни проблеми, който не бяха породени от мен, е може би от моето присъствие и от това, че съществувам, след това имах дълъг период на опити да си върна това, което ми беше отнето като психологически заложби, може би към 24-26 годишна възраст се бях повъстановил. Никога не съм чел психологически книжки, освен онези, които в медицината ми се е налагало, страх ме беше, че може да ми объркат мозъка и без това бях преживял много, щеше да е хубаво аз да съм този, които да решава, какво ще се случва, а не някоя книжка, написана от някой, които не е евентуално и между живите. Цял живот не е имало кого да попитам, нямаше господ, нямаше дявол, никои не даваше отговори, затова ги търсех сам с помоща на разсъжденията си, които пък се опитвах максимално да подсигуря, че са правилни, защото ако направех грешна стъпка, можех да се озова и в лудница, особенно с моето детство. Преживял съм много неща, които няма да ви обяснявам, до този момент не бях сядал да чета нещо написано от някои друг, от гледна точка психология, по мое желание, но ето че го нарпавих. Сега ще споделя моята гледна точка и разберете, това е само гледна точка, както и истината е нещо преходно, и неясно. Осъзнах днес вечерта, нещо което ми е ясно, но никога не съм знаел, че се нарича "его". Всички говорят как егото е объркано, как човек трябвало да се бори с него, или да му се надсмива и какво ли още не, но не мисля че това са хора, които найстина осъзнават какво е това чудо. А то си е чудо найстина, вярващите може да му викат дар божи. Аз също съм вярващ, вярвам, че бог е вътре в нас, а не на небесата, там вече сме проверили :) И така егото. Много време мина в живота ми на проверки, всяко нещо се проверяваше по 100-1000 пъти, всяка мисъл, всяко действие, всяка проба, оказа се че мога да правя страшно много неща с интелекта си, въпреки че ако ме срещнете на улицата, вероятно ще ви кажа, че съм много глупав...Също така се оказа, че психиката и мислите ми се влияят от фактори, които дълго време не разбирах, просто си седя на стола и изведнъж ми идва да фрасна някого, няма логика нали? Тогава и заедно с медицината, малко по малко осъзнах, че хормоните в човешкото тяло, нивата на определени вещества, промяната в кръвното налягане, пулсовата честота, външната температура, различната светлина, шума и какво ли още не, влияят по начин, нямащ общи допирни точки с психологията. Това може би започнах да го осъзнавам преди 7-8 години, обаче се оказа, че мога да се нагаждам. В изграждането на характера има много подсъзнателни импулси, влияещи на хормоните в кръвта, а аз имам доста лоши такива събирани цял живот и останали като заключени в мозъка ми. Казах си, защо да търся подсъзнателното, като мога да пренастроя работата на системата и започна да се получава, е където можех пренастройвах онова от подсъзнателното, което излизаше наяве. В общи линии осъзнах, че ако оставя себе си, да правя това, което се поражда от заобикалящия ме свят и това, което е останало заключено в подсъзнанието ми, ако оставя всичките си хормони на воля, без грам разбиране по въпроса, то ще настане един голям хаос, и вероятно аз няма да мога да живея тук и сега, а ще съм някъде, вероятно в миналото или неосъзнатото настояще. И така за мен, въпреки че не мога да се разделя на две, има два основни момента единият е психологически осъзнатия, логичния, този с чийто способ днес решаваме, че ще прочетемтова, което пише тук, а другия е онзи хормоналния, този който създава определено ниво от хормони, да кажем като пример адреналин, в определена ситуация. А този хормоналния, заедно с подсъзнателния ни свят, създава животинското. Така че ако разделим егото на две части, едната логична, а другата алогична и животинска, можем лесно да се ориентираме и да разберем, защо нещата понякога са извън нашия контрол и защо искаме понякога повече едното, а друг път повече другото, и защо "егото" е в комфликт. Хубаво е човек да осъзнае тези неща, а най-важното е да осъзнае, че ежедневно има нужда от много повече животинска част, еволюционно не сме чак толкова изпълзяли, колкото си мислим, но логическата е важно да се заеме с действията на животинската, за да насочваме, а не винаги да ни се иска да се хвърлим от моста, просто за удоволствието! Важно е според мен, хората да осъзнаят по отделно двете страни, за едната трябва доста психология, дали сами ще мислят или ще ползват книжки, техен си избор, а за другата си трябва доста опит, от който да разбираш, че ако паднеш от моста, може и да не си жив. Общо взето важното е да направим така, че животинското да не вреди на нашето здраве, може да искаме да ядем всеки ден свинско, късно вечерта и да не можем без него, защото си набавяме тестостерон от месото, и вдигаме патлаците за премеждия, и ако не ядем свинско, не сме мъже, но е по-добре да разбираме, че всъщност поглъщаме необходим тестостерон, и дали е месо или нещо друго, ефекта върху това да искаме да го погълнем, ще е долу горе един и същ. Така че може просто да се опитаме да открием какви неща има в месото и когато решим, че гоним ниво на тестостерона, просто да се опитаме да си набавим нужните съставки за нашия организъм, за да се синтезира в телата ни, а не да крещим на жена си- "Дей мисоту ма!". Така че винаги може да ориентираме онова, което някой си е нарекъл ЕГО, по наша воля, но не го отричайте, защото само ще потънете още повече. Приемете нещата и ги управлявайте.

  2. 1.

    Gorenapisaniat komentar e dosta dobre izsledvan i napisan.

  3. 2.

    вярно, много ясно е обяснено :) и разбираемо :) благодарности ,за което,
    но и коментара на доктора си заслужава прочитането :)

  4. 3.

    Koi sme
    Nie sme tvoreniq na Bog suzdadeni sme damu slujim

  5. 4.

    четейки коментара, интереса ми се задържа до средата, където автора се раздвои в разсъжденията си - логично его и алогично. Той е намерил отговора и се върти около него през цялата втора част на изследването си, именно това е ОСЪЗНАВАНЕ - независимо, дали чрез опити и грешки или ще ти дойде свише. Аз мисля, че Осъзнаването е част от великата истина, а не милиардите невзрачни истинки, с които всички ние захранваме Егото си. А най-прекрасното е, че Вие DES мислите и търсите отговори, Вие знаете продължението.

  6. 5.

    Всеки път, когато си мислите, че хората не ви дават нещо - похвала, добра оценка, помощ, любяща загриженост и т. н., - дайте им го вие. Нямате ли го? Ами постъпвайте така, все едно, че го имате, и то ще дойде. И тогава, веднага щом започнете да давате, ще започнете и да получавате. Не можете да получите това, което не давате. Потокът навън предопределя потока навътре. Всичко, което мислите, че светът не ви дава, вие вече го имате. Това включва и изобилието. Законът, че потокът навън предопределя потока навътре, е изказан от Иисус със следните разтърсващи думи: „Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви..

    Повече на: Кой мислите че сте - Его - NewAge.bg
    Напиши коментар...

Подобни статии

Какво е егото

Какво е егото

Първото нещо, което трябва да бъде разбрано, е какво представлява егото. Ражда се дете. Детето е род...
Илюзията на притежанието

Илюзията на притежанието

Да „притежавам" нещо - какво всъщност означава това? Какво означава да направя нещо „мое"? Ако заста...
Желанието

Желанието

Егото се нуждае от активност, за да съществува. Харесването и нехаресването, привързаността, омразат...
Издигане над мисълта

Издигане над мисълта

Вашият ум е средство, което използвате за решавате определени задачи. И когато задачите са изпълнени...
Оплакване и негодувание

Оплакване и негодувание

Оплакването е една от любимите стратегии на егото, за да подсили себе си. Всяко оплакване е една мал...