Не обръщайте внимание на това, което се случва

Не обръщайте внимание на това, което се случва

В определен момент през живота си повечето хора осъзнават, че съществува не само раждане, израстване, успех, добро здраве, удоволствие и победи, но също така и загуби, неуспехи, болести, старост, разпад, болка и смърт. Конвенционалните имена за двата типа неща са „добро" и „лошо", ред и безредие. „Смисълът" на човешкия живот обикновено се свързва с това, което той нарича „добро", но доброто непрекъснато заплашва да се срине, да рухне, да премине в безредие. Когато животът изгуби смисъла си, човекът е застрашен от безсмислеността и „лошото". Рано или късно безредието връхлита в живота на всеки човек, независимо колко застраховки си е направил. Връхлита под формата на загуба или инцидент, болест, някаква форма на инвалидност, стареене, смърт. Ала връхлитането на безредието и настъпващият в резултат срив на дефинирания от ума смисъл могат да се окажат вратата, водеща към по-висш порядък.

„Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога", се казва в Библията. Какво е „мъдростта на тоя свят?" Движението на мисълта, а смисълът се дефинира предимно и най-вече от мисълта.

Мисленето изолира една ситуация или събитие и го нарича „добро" или „лошо" - сякаш то има отделно съществуване. Когато прекалено се мисли, действителността се фрагментира. Това фрагментиране е илюзия, но изглежда напълно реално за човека, който е в негов плен. Вселената е неделима цялост, в която всичко е взаимосвързано, изолирани неща няма.

По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития предполага, че умствените етикети „добро" и „лошо" са в крайна сметка илюзорни. Те винаги предполагат ограничена гледна точка и в този смисъл са само относително верни и са временни. Прекрасна илюстрация е историята за мъдрия човек, който спечелил от лотарията скъпа кола. Семейството и приятелите му се зарадвали на късмета му и дошли да го поздравят. „Не е ли чудесно! - казали те. - Та ти си истински късметлия!" Мъжът се усмихнал и отвърнал: - „Може би". Няколко седмици се радвал на колата, пътувал с нея нагоре-надолу. Ала един ден пиян шофьор се блъснал в него на едно кръстовище и той се озовал в болницата с множество наранявания. Семейството му и приятелите му дошли на посещение. Рекли му: „Такава липса на късмет!" Той пак се усмихнал и им отвърнал: „Може би". Докато бил в болницата, една нощ се образувало свлачище и къщата му рухнала в морето. На следващия ден приятелите му дошли на посещение и казали: „Не си ли късметлия - беше в болницата и затова не падна с къщата в морето." Той отново отвърнал: „Може би."

„Може би" на мъдрия човек всъщност означава неговия отказ да съди случващите се неща. Вместо да отсъжда, той приема и по този начин влиза в съзнателна хармония с по-висшия порядък. Той знае, че често е невъзможно умът да разбере какво място заема или каква цел има в тъканта на цялото привидно случайно събитие. Но случайни събития не съществуват, нито пък има неща или събития, съществуващи изолирано само чрез себе си и за себе си. Атомите, които съставляват вашето тяло, някога са били родени сред звездите, а причините дори за най-малкото събитие са буквално безкрайни и свързани с цялото по безброй неразбираеми начини. Ако искате да проследите причината за дадено събитие, ще се наложи да се върнете до самото начало на сътворението. Космосът не е хаотичен. Самата дума „космос" означава „ред, порядък". Ала не ред, разбираем за човешкия ум. И все пак, въпреки че умът не е в състояние да го разбере, понякога успява да надзърне в него.

Дж. Кришнамурти, великият индийски философ и духовен учител, почти непрекъснато пътувал по света и изнасял беседи. В продължение на повече от петдесет години той се опитвал да предаде с думи (които са съдържание) това, което е отвъд думите, отвъд съдържанието. По време на една от неговите лекции, през по-късния етап от живота му, той учудил слушателите си със следния въпрос: „Искате ли да научите тайната ми?" Всички застанали нащрек. Сред слушателите имало хора, които вече 20-30 години го слушали и все не успявали да схванат същината на учението му. И най-после след всичките тези години, учителят цял да им даде ключа към разбирането на думите му. „Ето тайната ми: не обръщам внимание на това, което се случва" - казал Кришнамурти.

Той не се впуснал в подробности, така че, по-голямата част от слушателите му били още по-объркани отпреди. Ала съдържанието на простите на пръв поглед думи е дълбоко и проникновено.

Да не обръщаш внимание на това, което се случва - какво означава това? Означава, че вътрешно съм в хармония с всичко случващо се. Под „това, което се случва" се има предвид настоящия момент, който винаги е такъв, какъвто е. Подразбира се съдържанието, формата, която настоящият момент - защото не съществува нищо друго, освен настоящия момент. Да приемаме. Да бъдем в хармония с това, което е, означава да се отнасяме с вътрешна несъпротива към „това, което се случва". Означава да не му лепваме умствените етикети „добро" или „лошо", а да го оставим да бъде. Но следва ли от това, че няма смисъл да предприемаме действия, имащи за цел някаква промяна в живота ни? Не, точно обратното. Когато в основата на нашите действия стои вътрешната хармония с настоящия момент, действията ни стават овластени от разума на самия Живот.

4.3, 9 гласа
прегледи 20558

Препоръчани продукти

Коментари за Не обръщайте внимание на това, което се случва

  1. 1.

    Това превод на откъс от "Новата Земя" на Екхарт Толе ли е?

  2. 2.

    Da.

  3. 3.

    Хммм, интересно е и има логика.

  4. 4.

    Страхотна статия, благодаря!

  5. 5.

    Теоретично звучи чудесно, но на практика малко трудно се приема - да знаеш, че нищо не зависи от теб и което трябва да се случи - то се случва, въпреки усилията ти да го предотвратиш....

  6. 6.

    ДОБРА СТАТИЯ, НО НЕ МИ ХАРЕСВА ЗАВЪРШЕКА. Не е правилно, да приемаме всичко каквото се случва. По скоро имам предвид злото. Човек трябва да прави всичко което е във неговите възможности но въпреки това, ако дойди злото, дато приеме, без без СТРЕС И ШОК. След като той е направил всичко каквото са му позволявали възможностите и злото въпреки това едоло, значи е имало сериозна причина за това. Такова сло, трябва да се приеме БЕЗ СЪЖАЛЕНИЕ И СТРАДАНИЕ. Човек, трябва да се научи, да ГУБИ, без да страда от това. Т. е., да постигне, НЕЗАВИСИМОСТ, от МАТЕРИЯТА.

Подобни статии

Потребността от повече

Потребността от повече

Егото се идентифицира с притежанията, но удовлетворението, което те дават е повърхностно и краткотра...

Идентифициране с неща

Идентифициране с неща

Работещите в сферата на рекламата отлично знаят, че за да продават неща, от които всъщност хората не...

Идентифициране с тялото

Идентифициране с тялото

Освен с предмети, друга основна форма на отъждествяване е с „моето" тяло. Най-напред, тялото е мъжко...