Идентифициране с тялото

Идентифициране с тялото

Освен с предмети, друга основна форма на отъждествяване е с „моето" тяло. Най-напред, тялото е мъжко или женско, и чрез това усещането, че си мъж или жена, заема значителна част от усещането на повечето хора за аза. Полът става идентичност (отъждествяване). Отъждествяването на детето с пола му се окуражава от околните още от доста ранна възраст, така детето е принудено да играе роля (на мъж или на жена), да следва обусловени модели на поведение, които оказват влияние не само върху сексуалността му, но и върху целия му живот. Някои хора са напълно впримчени в ролята им съответно на мъж и на жена, като властта на тази роля над хората е особено силна в традиционните общества за разлика от Запада, където тя вече е намаляла. В повечето традиционни общества най-лошата съдба, която може да сполети една жена, е да остане неомъжена или да се окаже бездетна, а един мъж - да е импотентен и да не може да зачене деца. Осъществяването на човека в живота се възприема като осъществяване на половата му идентичност.

На Запад външният вид на тялото силно влияе върху усещането за това кой мислите, че сте: силата и слабостта на тялото, красотата или грозотата му - в сравнение с другите. За много хора усещането за аза е тясно свързано с тяхната физическа сила, красота, стегнатост, външен вид. Мнозина се чувстват малоценни, защото възприемат тялото си като грозно или несъвършено.

Понякога умственият образ или понятие „моето тяло" е пъпно изопачаване на действителността. Случва се някоя млада жена да смята себе си за дебела и да си налага гладуване, за да отслабне, а всъщност да е доста слаба. Причината за това е, че тя вече не е в състояние да вижда себе си. Всичко, което „вижда", е умственото понятие за тялото й, което казва: ,;Аз съм дебела" или: „Аз ще стана дебела". В основната на тази обусловеност стои отъждествяването с тялото. Колкото повече хората се отъждествяват с ума - което представлява засилване на его дисфункцията, - толкова повече нараства броят на случаите на анорексия, най-вече през последните десетилетия. Ако страдащата от анорексия жена погледне на тялото си, без да намесва съжденията, произвеждани от нейния ум, или в по-добрия случай разбере какво всъщност представляват съжденията й, вместо да ги приема за безусловно верни, или най-добре, ако почувства тялото си отвътре, тя ще успее да се излекува.

ГримиранеОнези, които се отъждествяват с красотата си, с физическата си сила или способностите си, страдат, когато тези техни качества започват да намаляват и дори изчезват, а те не могат да не намалеят и изчезнат. Самата идентичност на такива хора се основава на споменатите качества и с намаляването им тя е заплашена, съществуването й е поставено под въпрос. Независимо от това дали те смятат себе си за грозни или красиви, значителна част от тяхната идентичност, била тя негативна или позитивна, е извлечена от тялото им. И, по-точно, извлечена от мисълта за аза, която те погрешно са свързали с умствения образ или понятие за тялото, което все пак не е нищо повече от материална форма, споделяща участта на всички форми -да е нетрайна и обречена на тление.

Приравняването с материалното, сетивно възприемано тяло, обречено да остарее, увехне и умре с „аза", винаги - рано или късно - води до страдание. Въздържането от отъждествяване с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да спрете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, вие можете да му се радвате и да цените тези му свойства - докато ги има. Можете също така да подобрите състоянието на тялото, като се храните както трябва и като правите упражнения. Но ако не приравнявате тялото с това кой сте, когато красотата увехне, енергичността намалее или тялото изгуби способностите си, това по никакъв начин няма да накърни усещането за стойността ви или идентичността ви. Всъщност с отслабването на тялото вече е по-лесно измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, да просветне през изтляващата форма.

Не само хора с добро или почти съвършено тяло отъждествяват тялото си с това кои са те. Също толкова лесно е човек да се отъждестви с едно „проблемно" тяло и да превърне несъвършенството му, болестите или недъзите му в своя идентичност. И да говори и мисли за себе си като за „страдащ" от тази или онази хронична болест или недъг. И да получава внимание от страна на лекарите, както и на други хора, което неспирно потвърждава идентичността му като „страдащ от" или пациент. В резултат, несъзнателно се привързвате към болестта си, защото тя се е превърнала в най-важната част на това като какъв се възприемате. Превърнала се е в друга мисловна форма, с която егото може да се отъждестви. След като егото е открило своя идентичност, то не иска да се освободи от нея. Учудващо и съвсем нерядко егото, в търсене на една по-силна идентичност, може да си създаде и на практика си създава болести, за да усили чрез тях самото себе си.

5.0, 1 гласа
прегледи 4093

Препоръчани продукти

Коментари за Идентифициране с тялото

  1. 1.

    С тялото не е толкова просто. По принципа, че най-висшито се отразява в най-нисшото, подобно както върховете на дърветата край езерото се отразяват в повърхността му най-"дълбоко", така и физическото тяло е проекция на най-висшето у човека - духа. Неслучайно тялото, специално телосложението, получава такава голяма стойност в отношенията на хората. Подсъзнателно всеки чувства, че тялото, лицето е израз на нещо дълбоко същностно.
    Ръстът, пропорциите, грубостта или елегантността, обема... всички характеристики на тялото са проекция на съответни духовни (не душевни) присъщностти.

Подобни статии

Потребността от повече

Потребността от повече

Егото се идентифицира с притежанията, но удовлетворението, което те дават е повърхностно и краткотра...

Идентифициране с неща

Идентифициране с неща

Работещите в сферата на рекламата отлично знаят, че за да продават неща, от които всъщност хората не...

Илюзиорното АЗ

Илюзиорното АЗ

Думата „аз" въплъщава най-голямата грешка и най-дълбоката истина - в зависимост от това как се изпол...