Грешката „Мисля, следователно съществувам“

Грешката „Мисля, следователно съществувам“

Егото винаги е отъждествяване с формата, търсене на себе си и по този начин загубване на себе си в някоя форма, формите не са само материални предмети или физически тела. По-фундаментални от външните форми - неща и тела - са мисловните форми, които непрекъснато възникват в сферата на съзнанието. Те са енергийни образувания, по-фини и по-малко плътни от физическата материя, но си остават форми. Това, което може би осъзнавате като неспирно говорещ глас в главата ви, е потокът на непрекъснатото натрапчиво мислене. Когато някоя мисъл изцяло погълне съзнанието ви, когато сте така отъждествени с гласа в главата ви и съпровождащите го емоции, че изгубвате себе си във всяка мисъл и във всяка емоция, значи сте напълно отъждествени с формата и следователно - впримчени в хватката на егото. Егото представлява конгломерат от възникващи отново и отново мисловни форми и обусловени умствено-емоционални модели, в които е вложено усещането за аза, усещането за самия себе си. Егото възниква, когато усещането ви за Битийността, за „Аз съм" - т.е. съзнанието без форма - се смеси с формата. Това е същността на отъждествяването, идентификацията. Това е забравянето на Битието, изначалната грешка, илюзията за абсолютната отделеност, която превръща действителността в кошмар.

От грешката на Декарт до прозрението на Сартр

Философът от XVII в. Декарт, смятан за основоположник на модерната философия, дава словесен израз на тази изначална грешка с прочутата си максима (на която гледа като на изначална истина): „Мисля, следователно съществувам". Това е отговорът на въпроса „Съществува ли нещо, което мога да знам с абсолютна сигурност?" Разсъждавайки върху въпроса, той стига до заключението, че след като винаги мисли, и това, че винаги мисли, е отвъд всякакво съмнение, то мисленето следва да се приравни с Битието, т.е. да се приравни идентичността, отъждествяването - „Аз съм" - с мисленето. Вместо да открие върховната истина, той е открил корените на егото, но не е знаел това.

И са били нужни почти триста години, преди друг прочут философ да види нещо в максимата, което Декарт, както и никой друг, не е съзрял. Името на този философ е Жан-Пол Сартр. Той изследва в дълбочина максимата на Декарт „Мисля, следователно съществувам" и внезапно осъзнава, по собствените му думи, че „Съзнанието, което казва „Аз съм", не е съзнанието, което мисли". Какво има предвид Сартр? Когато съзнавате, че мислите, съзнаването на мисленето не е част от мисленето. То е различно измерение на съзнанието. И именно осъзнаването казва: „Аз съм". Ако във вас нямаше нищо друго освен мисли, вие нямаше да знаете, че мислите. Щяхте да бъдете като сънуващ човек, който не знае, че сънува. Щяхте да се отъждествявате с всяка своя мисъл, както сънуващият се отъждествява с всеки образ, създаван от съня му. Много хора все още живеят по този начин, като сомнамбули, заловени в капана на старите модели, създавани от ума с нарушено функциониране, които безспирно пресъздават една и съща кошмарна действителност. Когато знаете, че сънувате, вие сте будни в съня. Друго измерение, в което съзнанието излиза напред.

От прозрението на Сартр могат да се извлекат дълбоко съдържателни заключения, но той самият твърде много се отъждествява с мисленето, за да осъзнае пълното значение на това, което е открил: възникването на ново измерение на съзнанието.

5.0, 1 гласа
прегледи 7331

Препоръчани продукти

Коментари за Грешката „Мисля, следователно съществувам“

  1. 1.

    Може Сартр да е преродения Декарт и сам да е разбрал грешката си (:

  2. 2.

    Господи,ела и поправи грешката си наречена човек,че докато сами се поправим ще изчезнеме...

  3. 3.

    До Анонимен: няма бе! ;) споко! истината е, че човекът е съвкупност от Его, Тяло и Съзнание - Дух, или както искате, така го наречете! Той мисли, той се развива, но като такава съвкупност тук и сега.. останалото е малко съмнително от гледна точка на факта, че го възприемаме от камбанарията на тази съвкупност.. съмнително е, че духът също се обогатява с преживяванията на тази съвкупност, наречена човек.. може да се обогатява на някакво ниво, до което не всеки е стигал, но не се тревожете! Достатъчно много хора са стигнали до там и са го сторили вече, за да няма опасност от изчезването ни.. всичко, което е изчезнало, е било неспособно да се приспособи, да се развие, за да остане - това е закон в природата, в която съществуваме.. такаа.. Господ не прави грешки - по призумпция е безгрешен.. грешки няма в живота - всяко решение е правилно, защото животът е училище, в което душата учи и се подготвя, развива се.. тук всеки път е верен, защото показва онова, което не сме разбрали или пропуснали - мислите ли, че има изцяло правилни решения?! това е заблудата, с която живеят много хора.. всяко решение ще ти покаже нещата, които са полезни за теб и живота ти и онези, които не ти харесват - само от оценката ни зависи дали са верни или грешни, но тя си е изцяло субективна и зависи от стъпалото, на което се намираме, когато я правим.. Весели празници на всички! Здраве и щастие да ви носят! Останалото не го мислете - не е толкова важно ;)

  4. 4.

    Надмогване на личността и унищожаване на личността са различни неща. Просто както е в древния образ, господарят (съзнанието) се пробужда и настъпва край на своеволията и безумията на управителя на имението.

  5. 5.

    segs razbiram new age iska da kaje che vsichki sme edna vselenska dusha no na razlichno nivo na razvitie i egoto(ideqta che sme otdelni edin ot drug, otrichaneto na edna vselenska dusha) e iluziq koqto trqbva da se premahne. tochno kato iluziqta na politeisma be zamenena s Istinata za edin Vselenski Bog, taka i iluziqta za razdelqneto na choveshkite dushi trqbva da se premahne i da se zameni s istinata za edinnata vselenska dusha

  6. 6.

    ...а ,бе пише ли негде ,чед тозий текст е от екхарт толле...те,всичките му книги са гениални...четете...

Подобни статии

Потребността от повече

Потребността от повече

Егото се идентифицира с притежанията, но удовлетворението, което те дават е повърхностно и краткотра...

Идентифициране с неща

Идентифициране с неща

Работещите в сферата на рекламата отлично знаят, че за да продават неща, от които всъщност хората не...

Идентифициране с тялото

Идентифициране с тялото

Освен с предмети, друга основна форма на отъждествяване е с „моето" тяло. Най-напред, тялото е мъжко...